01.01. – Нова година

03.03 – Ден на Освобождението на България от османско робство

04.03 – Почивен ден

12.03 – Работен ден

29.04 – Велики петък

01.05 – Великден – християнската религия отбелязва Възкресение Христово;  Ден на труда

02.05 – Почивен ден

06.05 – Гергьовден, ден на храбростта и Българската армия

23.05 – Почивен ден

24.05 – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост

14.05 – Работен ден

05.09 – Почивен ден

06.09 – Ден на Съединението на България

10.09 – Работен ден

17.09 – Работен ден

22.09 – Ден на независимостта на България

23.09 – Почивен ден

24.12 –  Бъдни вечер

25.12 – Коледа

26.12 – Коледа

–––––––

Деклариране на дохода:

Наемодателите подават годишна данъчна декларация за облагане на доходите/образец 2001/ до 30 април на годината, следваща годината на получаването на доходите от наем. От тях не се изисква подаване на декларации за облагане с авансов данък, защото той се удържа и внася от платеца на дохода/фирмата/. От началото на 2013 г. физическите лица, отдаващи под наем имоти на фирми и самоосигуряващи се лица, ще издават само една служебна бележка за получения доход, а не при всяко получаване на наема.

Плащане на данъка:

Физическите лица, отдаващи под наем имоти на фирми или самоосигуряващи се лица, не правят авансови вноски за данъка върху доходите от наем. Дължимите вноски за съответните тримесечия се правят от техните наематели.

Данъкът за довнасяне по годишната данъчна декларация се плаща от наемодателите по сметката на НАП в срок до 30 април на годината, следваща годината на получаването на доходите от наем.

–––––––

Относно деклариране на дохода:

Наемодателите подават годишна данъчна декларация за облагане на доходите/Образец 2001/до 30 април на годината, следваща годината на получаването на доходите от наем. Освен годишната данъчна декларация за доходите, наемодателите- физически лица, отдаващи под наем имоти на други физически лица, задължително подават и тримесечни декларации за облагане с авансов данък/декларация образец 4001/.

Относно плащане на данъка:

Физическите лица, отдаващи под наем имоти на други физически лица, задължително правят авансови вноски за доходите от наем. Вноските са тримесечни и се превеждат по сметка на НАП по постоянен адрес на наемодателя. Вноските се определят, като размерът на получения доход от наем през съответното тримесечие, намален с 10% разходи, се умножи по данъчна ставака 10 на сто. Срокът за авансовите вноски за доходите от наем е до края на април- за първото тримесечие, до края на юли- за второто и до края на октомври – за третото тримесечие на годината. За четвърто тримесечие авансови вноски не се дължат.

Данъкът за довнасяне по годишната данъчна декларация се внася по сметката на НАП в срок до 30 април на годината, следваща годината на получаването на доходите от наем.

–––––––

   Доходите, придобити през календарната година от продажба на един недвижим жилищен имот, не подлежат на облагане с данък, ако той е бил ваша собственост в продължение на повече от 3 години, т.е. , ако между датата на покупката и датата на продажбата му са изминали повече от 3 години. Не се облагат и доходите, придобити през календарната година от продажба на не повече от два недвижими имота, ако между датата на покупката и датата на продажбата им са изминали повече от 5 години. Доходите от продажба на селскостопански и горски имоти са освободени от облагане, независимо от броя им, ако между датата на придобиването и датата на продажбата им са изминали повече от 5 години. Във всички останали случай, доходите от продажбата на недвижим имот се облагат с данък. Основата за облагане се изчислява, като положителната разлика между продажната и покупната цена на имота се намали с 10% разходи, т.е на облагане подлежи доходът, формиран в случайте, когато имотът е продаден по-скъпо, отколкото е купен. В този случай продавачът е длъжен да подаде годишна данъчна декларация и да внесе данъка не по-късно от 30 април на годината, следваща годината, през която е извършена продажбата. В същия срок продавачът е длъжен да подаде годишна данъчна декларация и когато продажната цена е равна или по-малка от цената на придобиване на недвижимия имот.

–––––––

Трудова злополука – всяко внезапно увреждане на здравето, станало по време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт.

За трудова се счита и злополуката, станала по време на обичайния път при отиване или връщане от работното място до основното място на живеене; мястото, където осигуреният работник обикновено се храни през работния ден; мястото за получаване на трудовото възнаграждение.

Не е налице трудова злополука, когато пострадалият умишлено е увредил здравето си.

Професионална болест – заболяване, което е настъпило изключително или предимно под въздействието на вредните фактори на работната среда или работния процес и което е включено в Списъка на професионалните болести, издаден от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването.

Правната уредба за трудовите злополуки и професионалните заболявания се съдържат в Кодекса за социално осугуряване, Кодекса на труда, Закона за здравословни и безопасни условия на труд, Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки и Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести.

Станалата трудова злополука се декларира пред Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) в срок от 3 работни дни от узнаване на нейното настъпване.

За всяка злополука се извършва разследване от Комисия под ръководството на ТП на НОИ и задължителното участие на представители на ИА „ГИТ“, на комитетите или групите по условия на труд и други компетентни органи.

Работодателят поддържа регистър на трудовите злополуки.

В ТП на НОИ се съставят досиета на злополуките и се води регистър.

Контролът по спазване на нормативните изисквания за установяване, разследване и регистриране на трудовите злополуки се осъществява от контролните органи на НОИ.

Контролът по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и предприетите мерки за предотвратяване и намаляване на трудовите злополуки се осъществява от контролните органи на ИА „ГИТ“.

–––––––

 

Доходите от лихви по срочни депозити на местни физически лица в търговски банки в страната няма да се обявяват в данъчната декларация за доходите на физическите лица. Законът не изисква гражданите да декларират или да плащат този данък, защото задължение на банката, в която имат депозит е, да го изчисли, удържи и внесе по сметката на Националната агенция за приходите. Независимо от това дали дадено физическо лице е длъжно да декларира доходите си на друго основание (например получени доходи от хонорари или наеми), данни за размера на депозита, за начислената и изплатена лихва или дължимия данък върху нея няма да се попълват в данъчната декларация, допълват от НАП. Лихвените доходи по безсрочни депозити и т.нар. детски влогове не подлежат на облагане с данък върху доходите.

Авансово платените през 2012 г. лихви по депозити, чийто падеж е през 2013 г. също подлежат на облагане, съобразно правилата на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, припомнят от НАП. Ако например през октомври 2012 г. е сключен договор за срочен депозит за срок от 6 месеца, чийто падеж е през март 2013 г., като лихвата е изплатена авансово през 2012 г., доходът от лихви се счита придобит към датата на падежа през 2013 г. и трябва да бъде обложен. В този пример банката трябва до края на април тази година да начисли данъка и да го преведе по сметката на НАП.

–––––––

Работодателят е длъжен да осигури обслужване на работещите от регистрирани служби по трудова медицина. Тази разпоредба е императивна и безусловна и се прилага във всички предприятия и места, където се осъществява трудова дейност или се провежда обучение, независимо от формата на организация, вида на собственост и основанието, на което се извършва работата или обучението, както и за българските предприятия в чужбина, доколкото друго не е предвидено в законите на съответната държава или в международен договор, по който Република България е страна.

Това изискване е приложимо в случай, че са налице и двете категории: работещ и работодател. „Работещ” е всяко лице, което е наето от работодател, както и лице, което работи за себе си, включително обучаващите се или стажантите – за времето на обучение, стаж и практика, а „работодател” е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател както и всеки, който възлага работа и носи цялата отговорност за предприятието, кооперацията или организацията.

Справка: чл. 2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд; чл. 25 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд; § 1, т. 2 и 2а от допълнителните разпоредби на Закона за здравословни и безопасни условия на труд.

–––––––

 

Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” осъществява цялостен контрол по спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности и специализиран контрол по изпълнението на изискванията на Закона за държавния служител, Закона за здравословни и безопасни условия на труд и Закона за насърчаване на заетостта.

Съгласно чл. 12 от Конвенция № 81 относно инспекцията по труда от 1947 г., ратифицирана от Република България през 1949 г. и в сила от 1950 г., инспекторите по труда при извършване на контролната дейност имат следните правомощия:

  • да влизат свободно без предварително предупреждение по всяко време на деня и на нощта във всяко предприятие, поставено под контрола на инспекцията;

  • да влизат през деня в помещения, за които имат достатъчно основание да предполагат, че са поставени под контрола на инспекцията;

  • да пристъпват към изследвания, проверки и разследвания, смятани за необходими, за да се убедят, че законните разпоредби действително се съблюдават, като:

1. разпитват сами или в присъствието на свидетели на работодателя или на персонала на предприятието за всички въпроси, свързани с прилагането на законните разпоредби;

2. се запознават с всички книги, регистри и документи, чието поддържане е предписано от законодателството относно условията на труда, с цел да проверят съответствието им със законните разпоредби и да правят копия или извадки от тях;

3. изискват обявяването на съобщения, чието поставяне на видно място е предвидено от законните разпоредби;

4. вземат и отнасят, за да бъдат изследвани, мостри от използвани или обработени материали или вещества при условие, че работодателят или негов представител са предупредени, че материалите и веществата са взети и отнесени с тази цел.

Разпоредбата на чл. 16 от Конвенцията № 81 гласи, че предприятията трябва да бъдат инспектирани толкова често и така внимателно, колкото е необходимо, за да се осигури ефективното прилагане на съответните законни разпоредби.

Съгласно разпоредбите на чл. 402, ал. 1, т. 1-5 контролните органи в рамките на своята компетентност имат право да: посещават по всяко време министерства, другите ведомства, предприятията и местата, където се извършва работа, както и помещенията, ползвани от работниците и служителите; изискват от работодателя, съответно органа по назначаването обяснения, сведения и представяне на всички необходими документи, книжа и заверени копия във връзка с упражняването на контрола; се осведомават пряко от работниците и служителите по всички въпроси във връзка с упражняването на контрола, както и да изискват от тях да декларират писмено факти и обстоятелства, свързани с осъществяването на трудовата дейност, съответно дейността по изпълнение на държавната служба, включително и данни за заплащането на труда; вземат проби, мостри и други подобни материали за лабораторни изследвания и анализи, да използват технически средства и апаратура и да правят измервания на фактори на работната среда във връзка с упражняването на контрола върху осъществяваната трудова дейност; установяват причините и обстоятелствата, при които са настъпили трудови злополуки.

Работодателите, органите по назначаването, длъжностните лица, работниците и служителите са длъжни да оказват съдействие на контролните органи при изпълнение на техните функции. При противозаконно пречене на контролен орган за спазване на трудовото законодателство да изпълни служебните си задължения, работодателите и техните длъжностни лица подлежат на административнонаказателна отговорност.

Органите на министерството на вътрешните работи, другите държавни и общински органи и ръководителите на ведомствата и организациите са длъжни да оказват необходимата помощ и съдействие на органите при инспектирането на труда.

Справка: чл. 399 от Кодекса на труда; чл. 75, ал. 2 от Закона за насърчаване на заетостта; чл. 54, ал. 2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд; чл. 127, ал. 2 от Закона за държавния служител; чл. 402, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса на труда; чл. 12 от Закона за инспектиране на труда; Конвенция № 81 относно инспекцията по труда от 1947 г.

–––––––

 

Работната седмица е петдневна с нормална продължителност на седмичното работно време до 40 часа. Нормалната продължителност на работното време е до 8 часа.

По производствени причини работодателят може с писмена заповед да удължава работното време през едни работни дни и да го компенсира чрез съответното му намаляване през други, след предварителна консултация с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите. Продължителността на удължения работен ден не може да надвишава 10 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време – до 1 час над намаленото им работно време.

За удължаване на работното време работодателят е длъжен да уведоми Инспекцията по труда. Работодателят е длъжен да води специална книга за отчитане удължаването, съответно компенсирането.

Намалено работно време се установява за работници и служители, които извършват работа при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки, но намаляването на продължителността на работното време води до ограничаване на рисковете за тяхното здраве.

Непълно работно време може да се уговаря от страните по трудовия договор.

Въвеждане на непълно работно време може да бъде установено от работодателя при намаляване обема на работа за период до 3 месеца в една календарна година, след предварително съгласуване с представители на синдикалните организации и представители на работниците и служителите.

Разпределението на работното време се установява в правилника за вътрешния трудов ред в предприятието.

За някои категории работници и служители поради особения характер на работата им може да бъде установено задължение да дежурят или да бъдат на разположение на работодателя през определено време от денонощието. Категориите работници и служители, максималната продължителност на времето и редът за отчитането му се определят от министъра на труда и социалната политика.

Ненормиран работен ден може да се установява за някои категории работници и служители, по преценка на работодателя и след проведени консултации с представители на синдикалните организации и представители на работниците и служителите.

Справка – чл.136 – 139а от КТ.

–––––––

 

 

Трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя.

При постъпване на работа работникът или служителят е длъжен да представи на работодателя трудовата си книжка.

Когато работникът или служителят постъпва за първи път на работа, работодателят е длъжен в срок от 5 дни да го снабди с трудова книжка.

Трудовата книжка се съхранява от работника или служителя, който е длъжен да я представя на работодателя при поискване, както и за вписване на нови обстоятелства в нея.

В трудовата книжка се вписват следните данни за работника или служителя:

  1. Име, дата и място на раждането;

  2. Адрес;

  3. Номер на личната карта или друг документ за самоличност и единен граждански номер;

  4. Образование, професия, специалност;

  5. Заемана длъжност и организационно звено, в което работи (отдел, цех, служба);

  6. Уговореното трудово възнаграждение;

  7. Дата на постъпване на работа;

  8. Дата и основание за прекратяване на трудовото правоотношение (член, алинея, точка и буква от КТ);

  9. Продължителност на времето, което се признава за трудов стаж, както и на времето, което не се признава за трудов стаж;

  10. Изплатени обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение;

  11. Запорни съобщения, предвидени в чл. 395,ал.4 от Гражданския процесуален кодекс.

Работодателят е длъжен точно и своевременно да вписва в трудовата книжка данните и настъпилите промени в тях.

Когато трудовата книжка бъде изгубена по вина на работодателя, по искане на работника или служителя се издава нова трудова книжка от съответната Инспекция по труда. В този случай работодателят представя на Инспекцията по труда необходимите данни от предишните работодатели.

Когато трудовата книжка бъде изгбена от работника или служителя, Инспекцията по труда му издава нова трудова книжка въз основа на представени от работника или служителя достоверни данни.

Справка – чл.347 -350 КТ.

–––––––